КЪДЕ СЕ НАМИРА ДРАГОЙНА?

Ридът Драгойна се намира в най-северната част на Родопите, на територияна на съвременна Южна България. Местоположението му го определя като гранична зона между източната и западната част на планината. На север се простира централната част от долината на р. Марица - плавателна водна артерия в античността, осигурявала връзка с Егейско море. Връх Драгойна е най-високата точка на рида – 813,60 м н.в.

СЪСТОЯНИЕ НА ОБЕКТА ПРЕДИ ЗАПОЧВАНЕ НА РАЗКОПКИТЕ

Най-високата част от билото на вр. Голяма Драгойна – пространство от около 1 дка - е оградена с каменна стена, от която на повърхността личи разсип с ширина от 4 до 10 м. В основната си част разсипът е от местни ломени камъни, но на места са запазени големи обработени блокове. Висока концентрация на археологически материали по повърхността и в иманярските изкопи се регистрира в рамките на оградената от стената част и на север от нея. Керамични фрагменти и иманярски нарушения има и върху площ от около 1 дка в седловината между вр. Голяма и Малка Драгойна. По източните склонове на масива Драгойна, от където е най-краткия достъп до върха, личи трасе на античен път. Археологически материали се откриват на отделни места по ЮИ склон на масива. Резултатите от тяхното картиране предполагат връзката им с трасето на пътя.

До започването на археологическите разкопки обектът е систематично разрушваван от иманяри. В над 50% от площта му културните напластявания и съпътсващите ги структури са напъно разрушени, а информацията, която би могла да бъде извлечена чрез разкопки - безвъзвратно изгубена.

ДРАГОЙНА ВЪВ ВРЕМЕТО

През V в. пр. Хр. в плодородната долина на р. Марица се образува могъщата държава на Одрисите, просъществувала столетия и оставила могобройни следи. Районът на Драгойна би могъл да се разглежда като локален аристократичен център в рамките на Одриското царство. Косвено доказателство за това е концентрацията на тракийски надгробни могили в околността, от които е и гробът, открит до с. Езерово. От тук произхожда известният златен пръстен с надпис на тракийски език, посветен на починалия от неговите близки. Селище от същия период е регистрирано в близост до съвременното с. Драгойново и вероятно е свързано с проучваното светилище.

През І в. от н.е. тази част от Тракия е включена в границите на Римската империя, а по-късно остава в рамките на нейната източна половина. В района са известни градски център, крепости и църкви от епохите на Късната Античност и Средновековието. Вероятно в тези времена е възникнала и най-известната местна легенда – за царица Драгойна. (виж легендата)

ИСТОРИЯ НА ПРОУЧВАНИЯТА

Обектът на вр. Драгойна е описан за първи път през 50-те години от проф. Иван Велков ( ИАИ, ХІХ, 1955, p. 85–93). Видимата тогава в по-голяма височина стена на върха дава основание на проф. Велков да го интерпретира като крепост. Акцентът в неговото проучване тук е големият селищен тракийски център, локализиран в подножието на върха, южно от с. Драгойново.

Aрхеологическите проучвания през последните десетилетия в региона интерпретират сходни обекти като тракийски светилища. Подобна функция е предложена и за обекта на връх Драгойна (Leshtakov, RPRP, 5, 2001, p. 19 - 51). Въпреки привлечения интерес на специалистите и локализираните тук значими археологически обекти, систематични археологически разкопки не бяха провеждани до 2004 г.