Проучванията на aрхеологическия обект на вр. Драгойна се проведоха от 1 до 30 септември 2004 г. Провеждането на разкопки бе провокирано от многобройните иманярски набези, почти изцяло разрушили паметника.
С цел да бъде установен характера и времето на функциониране на обекта върху върха бяха заложени 5 сондажа с обща проучвана площ от 57 кв. м. Четири от сондажите са разположени непосредствено до вътрешната страна на каменния разсип с цел да се определи функцията и датировката на стената, а един - почти в геометричния център на обекта.
Разграничават се два стратиграфски пласта. Долният пласт е от черна, мазна, ронлива пръст, с дебелина до 0,40 м, разположен непосрествено над материка. В него попада и разкритото in situ огнище в сондаж І. Артефактите, откривани в този пласт, са фрагменти от керамични съдове, преобладаващата част от които - изработени на ръка и украсени с канелюри, щамповани мотиви и врязана украса в техника furchenschtih . Формите и украсата им са характерни за Късната бронзова и Ранната желязна епоха. Единствените малки находки тук са кръгове, изработени от стени на съдове. Горният пласт от сиво-кафява ронлива пръст е с максимална дебелина между 0,60 и 1,50 м. Регистриран е във всички сондажи. На места личат ивици с по-светъл цвят и идентична структура, които са резултат от периодичните промени в климатичните условия, влияещи върху последователността на образуване на хумусните слоеве. В този пласт попадат следните структури - оградната стена (сондажи І, ІІ, ІІІ и V ), преотложеното огнище в сондаж ІІІ и контекстът над него от пласт с висока концентрация на находки – фибули, други метални предмети, мъниста, керамични фрагменти, кости и др. Материалите, произхождащи от контексти, свързани с този пласт, се датират в рамките на Елинистическата епоха (края на ІV – ІІ в. пр. Хр.). Това са бронзови и железни фибули, стъклено мънисто, железни ножчета и други метални находки, глинени зарчета, прешлени за вретено и други. Керамичните фрагменти, откривани в този пласт, са от местни съдове работени на ръка и на грънчарско колело, както и от вносни, чернофирнисови съдове и амфорна тара. Въпреки липсата на находки, които да се датират сигурно в периода между Ранножелязната и Елинистическата епоха, стратиграфски хиатус (прекъсване) между двата пласта не се забелязва. В разрушени контексти са открити и десетина керамични фрагмента от Късно Античния и Средновековния период. Археологически структури, отнесени към тези периоди, не са регистрирани и материалите свидетелстват по-скоро са спорадични посещения на върха в това време.
Стената е проучвана в северната част на обекта (сондажи І, ІІ и V). Дебелината на основата й е 2,60 м, градежът е двулицев, с пълнеж от необработени местни камъни на калова спойка. Лицата на стената са изпълнени в различна техника и качество в различните й части. Най-добре запазения проучен участък е разкрит в сондажи II и V, където неговата дължина е 8,68 м, а посоката е изток-запад (110°). Вероятно в източния край на този участък е съществувал вход (план). Тук техниката на градежа се отличава с по-високо качество – лицата са от големи обработени каменни блокове. В останалите разкрити участъци градежът е изцяло от необработени местни камъни. За разлика от тях квадрите са изработени от туфозен пясъчник, най-близките находища на който се намират на около 30 км южно от вр. Драгойна.
СТРАТИГРАФИЯ И ХРОНОЛОГИЯ
Дебелината на културния пласт е между 0,10 м и 1,50 м, като най-големи са напластяванията в близост до стена, а най-малки в централната част на обекта.
Максималната запазена височина на стената е 1,10 м. Най-долният ред е изграден непосредствено върху материковата скала или върху пласт от сивокафява пръст с дебелина до 0,30 м. На места блоковете са поставени върху предварително изготвена подложка от дребни камъни. В горните си части стената е била изградена от необработени местни камъни, които сега са запазени като разсип на повърхността, външно от трасето на стената. Контекстите, свързани със стената, съдържат материали, датирани в Ранната Елинистическа епоха. Към този период най-вероятно се отнася и нейното изграждане.
Запазено на мястото си огнище е проучено единствено в сондаж І. То е изградено непосредсвено върху материковата скала, без подложка. Размерите му са 0,28 x 0,44 м, като периферията му не е запазена. Огнището попада в долния стратиграфски пласт и вероятно е изградено и използвано през Къснобронзовата или Ранножелязната епоха.
Следи от огнище са открити и в сондаж ІІІ, като тук то е било изградено върху подложка от дребни камъни и след края на използването му е покрито с пласт трамбована пръст (профил). Над нея се открива струпване на археологически материали – фибули, мъниста, ножчета, оловни предмети, кости, зарчета, цедки, прешлени за вретено, керамични фрагменти и други. Всички структури в сондаж ІІІ попадат в пласта, датиран в Елинистическата епоха.
02/март/2005
Дни преди да завърши работата по този сайт посетихме обекта и установихме, че той отново е разкопаван от иманяри. Щетите са значителни, унищожената площ е двойно по-голяма от тази, проучена от нас.
След като държавата не може да осигури защитата на паметника, единствените надежди за спасяването на поне част от него са свързани с цялостното му проучване, документиране и публикация. Ако това не стане в рамките на предстоящия археологически сезон, рискуваме да го загубим безвъзвратно.
Финансирането за експедицията, предвидено от община Първомай за 2005 г., покрива само сондажни проучвания в рамките на 10-тина работни дни. Средствата са крайно недостатъчни за нуждите на едно по-мащабно начинание.
Помогнете да спасим светилището на връх Драгойна!
