Филипопол
26 Юли 2010
В рамките на античния Филипопол Регионален Археологически музей - Пловдив провежда археологически разкопки на обект „Музея” и на обект „Античен театър – Северен вход”. От музея също така се водят и спасителни разкопки на територията на гр. Пловдив.
Обект „Музея” - гр. Пловдив
Обект „Музея” се намира в подножието на южните склонове на Джамбаз тепе – АИР „Старинен Пловдив”. Теренът, с обща площ около 8 декара е предвиден за изграждане на многофункционална сграда и хотелски комплекс.
През 1976 г. са проведени археологически разкопки в североизточната част на терена, на площ от 1 декар, под ръководството на ст. н. с. Л. Ботушарова. Разкрити и проучени са частично декуман „Nord”, прилежащите му от север и юг антични сгради, разположени в две инсули и сектор от крепостна стена, с дължина 40 м, датирана след V в. сл. Хр. (Л. Ботушарова, 1977 г., с. 87-103).
През кампания 2007 г. археологическите проучвания бяха съсредоточени в северозападната част на терена, на площ от 300 м². Проследи се в западна посока най-северния декуман на античния Филипопол, ситуираните непосредствено от двете му страни помещения и „Т”- образно кръстовище между декумана и северния край на кардо.
В проучените през 2008 г. 2300 м² са разположени сектори от три антични улици (два декумана и едно кардо) и прилежащите им пет инсули, застроени общо с десет сгради (жилищни, обществени и стопански), състоящи се от 42 помещения и 25 м от крепостната стена, изградена след средата на VІ в. Констатираха се VІ строителни периода.
Първият се отнася към елинизма (ІV – ІІ в. пр. Хр). Чрез археологическото проучване се доказа съществуването на урбанизирано пространство от предримската епоха в тази част на града. Характеризира се с градежи от големи, дялани сиенитни блокове, без спойка помежду си, както в субструкция, така и в суперструкция. Ходовото ниво е трамбована пръст с примеси от дребен сиенитен трошляк, обмазано с хоросанов разтвор. Доказателство за датировката са и откритите материали: монети, фрагменти от устия на питоси, трапезна керамика и накити.
През вторият период (І в. пр. Хр. – І в. сл. Хр.), строителната техника е речни и по-рядко ломени и дялани камъни със спойка от калов разтвор в субструкция и цокъл в суперструкция, надзидан във височина с кирпичи, по които на места има запазени сектори с бяла хоросанова стенна мазилка. Подовото ниво е трамбована глина. От пласта произхождат предимно фрагменти от амбалажна керамика.
Третият период (ІІ в. – ІІІ в.) използва за основа на сградите градежите от по-ранния период, като не повтаря напълно планировката им. В суперструкция те са от дялани и ломени сиенитни камъни споени с бял хоросан с фрагментарно запазена бяла и розова стенна мазилка. Подовете са глинени. От този период се проучи голяма обществена сграда, с размери: север – юг: 30 м и изток – запад: 13 м разкрити до момента. Ситуирана е между двата декумана, на запад от кардото. Тя е с едно централно и по две симетрични помещения в северна и южна посока. Оформлението на фасадата й в западна посока предстои да бъде проучено. Сградата е била опожарена и под горелия пласт се попадна на голямо количество фрагменти от орнаментирана щукатура, трицветна стенна мазилка, мраморни облицовъчни плочки и архитектурни елементи, струпани върху дъсчен под, което е показателно за богатото й вътрешно оформление. В пласта се откриха мраморна глава на Зевс, фрагменти от оброчни плочи на Зевс, Хера, Митра и Асклепий, три дръжки от глинени патери и голямо количество рога от едър добитък. В помещение, от разположената на юг сграда, се разчисти яма, маркирана с един ред камъни. В нея, засипани с пясък, имаше стотици теракоти на божества от гръко-римския пантеон, източни божества, керамични рога и неизползвани глинени лампи. В непосредствена близост до североизточния ъгъл на обществената сграда се откриха и мраморна глава на Митра, оброчна плочка на Тракийския конник и бронзови звънци. Всички тези находки навеждат на мисълта, че проучваната сграда има сакрален характер, храм – пантеон на всички почитани през римската епоха богове.
Следващият, четвърти строителен период, обхваща края на ІІІ в., ІV в. и първата половина на V в. Той изцяло използува запазените по ранни градежи. Промяната в плана на сградите, а именно разширяване и намаляване на пространствените обеми и затваряне на входове се реализира от допълнително изградените в този период зидове. Те са от дялани каменни блокчета, споени с розов хоросан. Тухли са използувани при оформяне страници на входове и фасадни ъгли. От този период по специфичен характер имат две помещения в различни сгради. Едното е баптистерий с тухлен под и кръстовидна писцина. Второто помещение е с вход от кардото. По стените му са запазени полихромни стенописи. До западната стена е долепено зидано, измазано с розов хоросан клине с дължина 3, 50 м и ширина 0, 70 м. Подът е настлан с 3 големи гнайсови плочи.
Петият строителен период (V в. – VІ в.) е предшестван от масово опожаряване. Градежите са предимно от ломени камъни на розов хоросан, като на места са включени и тухлени пояси. Те надзиждат запазените по-ранните сгради. Ходовите нива са два вида: трамбована глина и тухлена настилка.
Последният – VІ строителен период, регистриран на терена принадлежи на Средновековната епоха.
Проучените сектори от антични улици са с канализация. Сградите от ІІІ, ІV и V строителни периоди са с добре организирана водопроводна и канализационна системи.
Крепостната стена се проследи в продължение на 25 м посока изток – запад. Тя е с ширина 3 м. Във височина е запазена почти до съвременното ходово ниво. В градежа й са включени като сполии цели и фрагментирани мраморни архитектурни елементи. Спойката е червен хоросан.
Ареологическо проучване на ул.”Гладстон” Юни 2010 г.
При ареологическо проучване на ул.”Гладстон” №№ 43-47, се разкри сектор от зид с посока изток-запад, в продължение на 11м. Градежът е в два строителни периода. Строителната техника е : І-ви период – дялани и ломени каменни блокчета със спойка бял хоросан; ІІ-ри период – спойката е от розов хоросан. Към него принадлежат четири фрагментарно запазени хоросанови подови нива, положени едно върху друго. В северния край на терена се попадна на вкопана в подовите нива яма, с размери изток-запад – 1,70м., север- юг – 0,90м. и дълбока – 0,60м. Тя е обмазана с калов разтвор, с примеси от бял хоросан. В нея се разкри скелет на кон, положен в свито състояние, със захванати в железни халки задни крайници.
Поради оскъдните и разнородни хронологично материали, произхождащи от изкопа и отчасти нарушената стратиграфия, изявената археологическа структура, датираме най-общо в ІІІв. – Vв., а ямата, след Vв.
Обект на ул. „Д.Дебелянов” Юли 2010 г.
На ул. „Д.Дебелянов” № 4, се разкри и проучи сектор от южната антична крепостна стена. Той е със дължина 12 м., в посока изток – запад. Запазени са един ред квадри от облицовката на външното лице, фрагмент от пълнежа / емплектон / - ломени камъни, споени с розов хоросан и основата / субструкцията / й – дялани каменни блокчета, спойката е от бял хоросан. Общо запазената височина на стената в супер- и субструкция е 1,90 м.
