Сградата на музея

От начало новооткритото учреждение се е помещавало в книгохранилището при Областната дирекция на народното просвещение на Източна Румелия, което тогава е било настанено в конака на Исмаил бей, намиращ се на днешната ул. „Христо Г. Данов” № 17, бившата ул. „Генерал Владимир Заимов”. Много скоро тази триетажна сграда се оказала неподходяща за разрастващите се музей и библиотека, които де факто са били разположени там в две стаи, и поради това „новоназначеният управител А. Башмаков в рапорта си от 24 август 1882 г. настоявал пред Дирекцията на народното просвещение да се предвиди в Областния бюджет за 1883-1884 финансова година кредит за изграждането на специална сграда за музея и библиотеката или пък за наемането на други по-удобни помещения”.

С писмо № 1964 от 4 септември 1882 г. дирекцията уведомила Управлението на Областната библиотека и музей за решението си, че удовлетворява второто искане. След това управлението веднага било дало обявление във в. „Марица”, като известило „на всички ония домовладелци в Пловдив, които имат добри и каменни здания, сгодни за Областната библиотека, че се нуждае от такова едно за помещението си. Затова, които от тях имат за давание под наем такива, нека се отнесат до него за споразумение”. По това време е било обаче трудно да се намери подходящо здание, което да отговаря на нуждите на Областната библиотека и музей. В рапорта на Дирекцията на Народното просвещение от 31 декември 1882 г. до главния управител може да се прочете следното:[...] за да може да се смести и нареди по-добре, както библиотеката, така и музеят, ще трябва по-широко, по-сгодно и по-видело помещение от каквото е досегашното, а такова ще се получи едва когато би се съградило особено здание, нарочно нагодено на това назначение”.

Тъй като било вече невъзможно Областната библиотека и музей да останат повече при Дирекцията на Народното просвещение от 1 март 1883 г. те напускат конакът на Исмаил бей и биват настанени от директора Ил. С. Йовчев в едно „по-удобно за целта здание на сарача Еминаа Хаджи Неджибов”, което се е намирало в северните склонове на Сахат тепе, до Евангелистската църква.

Но тази сграда била също крайно неподходяща за нововъзникналото културно учреждение. По тази причина тогавашният директор Ил. С. Йовчев започва усилено да действа по въпроса за построяването на нова специална сграда предназначена специално за Областната библиотека и музей. От 1884 г. музеят и библиотеката са били преместени отново, този път в къщата на Анастасаки Томиди на днешната ул. Съборна № 33, като последно споменатата сграда (станала собственост на Пловдивската фамилия Протохристови) била съборена при прокупаването на тунела.

На предвиденото място за Областна библиотека и музей на днешния площад „Съединение”е построена обаче сградата за Областното събрание на Източна Румелия. Сградата е издигната от 1884 до 1885 г. по проект на известния италиански арх. Пиетро Монтани, но поради състоялото се Съединение на 6 септември 1885 г. остава незаета от Областното събрание.

От едно писмо от 11 януари 1886 г. до Министерството на Народното просвещение става ясно, че директора Ил. Йовчев очаква новопостроената сграда за Областно събрание да бъде преотстъпена на Областната библиотека и музей. С една телеграма от 24 февруари 1886 г. от Министерството на Народното просвещение до Ил. Йовчев е било официално съобщено разрешението за преместване от 1 март с. г. Едва от тази дата библиотеката и музеят били преместени в нова собствена сграда на пл. „Съединение” № 1. На това място преди се е намирал Четвъртък пазара, който де факто след Освобождението, към края на века, е бил преместен на този нов площад, който от своя страна се е открил след събарянето на останалите от турско време къщурки и полуразрушената тогава джамия. Около площада, на който се е сформирвал пазара в четвъртък, тогава са се намирали сградата на библиотеката и музея, щабът на втора Тракийска дивизия и десетина частни къщи.

С заповед № 5314 от 27 септември 1923 г. от Министерството на Народното просвещение, по настояване на Б. Дякович, е назначена комисия, на която е възложена задачата да проучи повдигнатия отдавна въпрос за отстъпване зданието на Пловдивското бирничество (данъчно агентство, собственост на Министерство на финансите) на Пловдивската библиотека-музей, което се намира в съседство северно от сградата на Областната библиотека и музей. Повечето изследователи предполагат, че тази сграда, която де факто е като северно крило и в която днес се намира „Археологическия музей”, е пристроена няколко години по-късно (към края на XIX в.).
Същата спомената комисия се е събрала на 12 октомври 1923 г. и е констатирала факта, че тогавашното помещение на библиотеката-музей действително е твърде тясно, и че е належащо да се присъедини към нея съседното помещение на държавните бирници, което и по стил и по вътрешно устройство напълно подхожда за музей. За целта е трябвало да се намери ново помещение за държавните бирници в града.

От ред години са предоставяни планове и сметки за най-необходимите поправки на сградата на библиотеката с музей. „Не веднъж е молено” – докладва Б. Дякович – „да се даде съседното държавно здание (бирничеството), за да се нареди в него музеят, но всички тия доводи са оставяни без внимание”.

Във вестник „Правда” от 2 април 1924 г. е публикувано следното изказване по този въпрос: „Още от румелийско време нашите бащи са се погрижили да изградят специални здания за областната библиотека и за музея, където пловдивските граждани и гражданки да намират духовна храна и поука. Обаче неизвестно как, в едно от тези две здания на площад Съединение, където всеки четвъртък става пазар, са се загнездили държавните бирници и не дават възможност на най-добре уреденото културно-просветно учреждение в градът ни да се разположи [...].

По въпроса със сградата се изказва Б. Дякович във вестник „Юг – Пловдив” от 1927 г. по следният начин: [...] За тази цел в Пловдив още в самото начало на нашия нов духовен и политически живот Частният Съвет на Областта (Източна Румелия) в заседанието си на 17 май 1883 г. взела решение да се съгради прилично здание за библиотеката и музея. Тогавашният пловдивски градски съвет (кмет бил покойният държавник Петко Каравелов) в извънредно заседание на 25 октомври с. г. взел с голяма готовност решение да подари на правителството едно от най-хубавите си места в центъра на града „за да се построи изключителна областна библиотека и музей.” Имало е дори и изработен вече план от Дирекцията на обществените сгради за постройка на монументално здание. [...]

Повече от 40 години се изминаха от как първите хора на освободеното отечество, сгрупирани около правителството и двата ни най-миродавни общински съвета, дадоха план и места за най-необходимите учреждения на всяка културна страна – за народните музеи и библиотеки на свободна България. От тогава и до сега управниците на тази страна не намериха ли средства да изпълнят завета на строителите в България? Водеха се ред войни, кръстоса се земята ни с мрежа от потребни и непотребни железници, покри се с казарми, болници, църкви, с великолепни театрални салони, декори и пр.; построиха се и още се строят и много други монументални сгради за недоказани и дори съмнителни потреби и др. И за всичко това се намират колосални суми; само за държавните хранилища на най-скъпи народни паметници пари няма! Те са излишни, те никому не са дотрябвали! „Бирници, бирници трябват на България, а не библиотеки и музеи!”- цинично се провиква един финансов началник, когато станало дума пред него за музейно здание ... .

И наистина, върху подареното място в Пловдив за Народен музей е построено бирничество [...]. А старините на България се търкалят и рушат под открито небе из дворищата или гният във влажни и мухлясали складове. За своите паметници културните народи строят великолепни палати, - ние няма ли поне за 50 годишнината на майка България да изпълним завета на нашите учители, които ни подариха и места за това?

Щом не устава ред само за музеите не е ли време и не са ли в правото си градско-общинските съвети в [...] Пловдив да дадат на държавата един ултиматум: „или ще построим музея на местото, което му е дадено за целта, до края на 1928 г., или ще си го вземем обратно”.

След голямото земетресение на 14 април и през нощта на 18 април 1928 г., по настояване на библиотечната управа и по нареждане на Министъра на финансите музеят е бил преместен в сградата на бирничеството.

Върху идеята за преместване на музея в сградата на бирничеството, в която се намира и до днес, се е работило от Б. Дякович още от 1911 г. „От развалините на бирничеството се създаде сградата на Пловдивския Народенъ музей, единственъ държавенъ музей въ цяла България с свое собствено здание”. От тогава е преименуван в Народен музей. В следствие на отправената телеграма от тогавашния директор на музея Б. Дякович до финансовият министър г. проф. Вл. Моллов с писмо № 13744 от 07 август 1928 г. сградата е била приета от Ив. Радославов, зам. Директор на Пловдивската Народна библиотека и Музей, с акт от 8 август 1928 г. „държавното здание на площада „Съединение”, въ което до сега се помещаваха държавните бирници, занапредъ се предава за разширение на Пловдивската Народна библиотека и Музей.” Заедно с акта са били предадени на директора и ключовете от сградата. С тази дата се счита създаването на самостоятелен държавен Народен Музей в Пловдив, „столица на древна Тракия и Южна България”. След приемането на сградата се е пристъпило към нейното ремонтиране и приспособяване за музей. Ремонтните работи започнали още през юли 1929 г. и продължили до юни 1930 г. След тази дата сбирките били пренесени в новата музейна сграда. От бивше бирничество сградата е трябвало според даден план да бъде преустроена специално за музей.

На 1 декември 1930 г. е била отворена за посетители новата сграда за музея, а самото учреждение е преименувано на „Народен археологически музей”. Била е поставена желязна ограда на двора от към ул. „П. Каравелов”, който е бил павиран и там са подредени за показ „множество старинни камъни”.

Още след 4 години се оказва че това помещение е недостатъчно за един музей, един факт, който още в края на двайсетте години на XX век предизвиква повдигането на въпроса за едно евентуално разширение на сградата в бъдеще. От 10. 03. 1945 г. учреждението бива обособено като Народен археологически музей и самостоятелен институт.

1952 г. е бил преустроен отдел „Праистория”, две години по късно и отдел „Античен”. По същото време се открива и лапидариума във вътрешния двор на музея. През 1955 г. е бил открит за посещение отдел „Средновековен”.

В периода 1995 – 1999 г. е разработен проект за ремонт и укрепване на сградата (арх. Дженева). През 2003 г. е разработен нов проект за цялостен ремонт и разширение на сградата на музея (арх. Шопов). От 2006 г. стартира изпълнението на този проект и изграждането на нова музейна сграда.
                                                                                                  
През 2010 година ремонтът приключва.