Нумизматична колекция


Нумизматичният отдел на Регионален Археологически музей - Пловдив притежава фонд от около 60.000 монети, датирани от VI в. пр. Хр. до XX в. Отделът продължава да обогатява сбирката си чрез постъпления от археологически разкопки и дарения.

Най-ранните монетни емисии са представени с елекронови и сребърни монети, сечени в градовете Кизик, Атина и о-в Тасос (архаичен и класически тип), проникнали в периода VI - IV в. пр. Хр. в Горнотракийската низина чрез стокообмен по поречието на река Марица и сухоземните пътища през Родопите. Нумизматичният фонд на музея съдържа значителен брой монети сечени от тракийски градове, владетели и племена, населявали Беломорското крайбрежие и вътрешността на Тракия, както и имитации на тетрадрахмите на Маронея и о-в Тасос от II - I в. пр. Хр., с декоративно третирани човешки и животински изображения.

Най-ранните монети сечени в древния Филипопол се отнасят към II в. пр. Хр., когато градът се е наричал Одриза и е сякъл бронзови монети с изображения на Херакъл, свещенното животно - бик и надпис WDRISWN.

Немалка част от нумизматичното богатство на музея представляват монетите, сечени в периода I - V в. сл. Хр. Филипопол е първият град във вътрешността на Тракия, който започва да сече "псевдоавтономни" монети от бронз. Императорите Домициан (81 - 96 г.), Траян (98 - 117 г.) и Хадриан (117 - 138 г.), дават право на града да сече монети без посредничеството на римските легати, управляващи временно Тракия. Заедно с монетите, колекцията на музея притежава значително количество медальони, сечени като възпоменателни знаци на изтъкнати императорски представители в провинцията и градските първенци. В някои периоди те били използвани и като платежно средство.

Монетосеченето във Филипопол през периода I в.сл.Хр. започва при император Домициан (81 - 96 г.) Върху монетите и медальоните сечени във Филипопол при управлението на различните римски императори са представени изображения, свързани с топографията, религията и историята на града през I - V в. Изобразени са почитаните в тракийската религия божества като Бендида (Артемида), Орфей, Аполон Кендризийски, Евмолп, Дионис, реката Хеброс с плаващи кораби, планината Родопи, както и божества, покровителстващи града. Сечени са монети и медальони, представящи сцени от Питийските и Александрийските игри, провеждани в града по времето на император Каракала (198 - 217 г.). Надписите върху монетите показват, че самите игри са били финансирани със средства на Съюза на траките и провинциалната каса.

През Средновековието (VII - XV в.) Пловдив продължава да играе съществена роля в историческото развитие на България като стопански, търговски и културен център. От този период в нумизматичния фонд на музея се съхраняват съкровища от златни, електронови и бронзови монети, сечени при различни византийски императори. Тези съкровища са открити в самия град или околностите му.

Съществена част от фонда представлява колекцията от златни, сребърни и бронзови османски монети с различни номинали. Тези монети се датират във времето от XV до XIX в. като са представени почти всички османски владетели. Нумизматичният отдел разполага и с представителна колекция от западноевропейски монети, характерни за периода XVI - XIX в. сечени от различни европейски владетели.

Фондът на нумизматичния отдел се допълва и от колекция монети, сечени през XX в. от официалните власти в Българската държава.

 
 

 

 



  Бронзова монета на тракийското племе - одризи, (II в. пр. Хр.)  
   
   

Златно съкровище  открито в с. Горнослав, Пловдивско, (ХI - ХII в.) – състоящо се от монети, сечени по времето на Византийските императори Алексей I Комнин (1081 – 1118 г.), Йоан II Комнин (1118 – 1143 г.), Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.), Андрониk I Комнин (1182 – 1185 г.)