Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници.

Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи."

Регионът на Пловдив през V - I в. пр. Хр. е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено между известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и интериор.

Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис от V в. пр. Хр. се намират в района на община Калояново. Те са свързани с наследниците на първия одриски цар Терес I (480 - 440). От началото на IV в. пр. Хр., при царуването на тракийския цар Котис I (383 - 359), започва строителството на монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за многократно посещение. Този тип гробници се намират в района на Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.

ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ

Съкровището е изработено в малоазийския град Лампсак и се състои от девет златни съда с общо тегло 6, 100 кг, открити през 1949 г. в околностите на град Панагюрище.

Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

		Фиала (блюдо), украсена с релефни изображения на негърски глави и жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове.
		Златен ритон, изработен като глава на овен. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв. Върху шийката релефно са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе в седнало положение. Встрани от тях са представени танцуващи вакханки.
		Златен ритон, изработен като глава на елен. Върху шийката са изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и Афродита.
		Златен ритон, изработен като глава на елен. Дръжката на съда завършва с фигурата на лъв. Върху шийката са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик.
		Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на кентаври. Върху стените са представени три композиционни сцени. Централната сцена представя петима воини по време на битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии.
		Златен ритон, чиято долна част е оформена като протоме на козел. Върху шийката са изобразени релефно фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике.
		Златен ритон, изработен като глава на амазонка. Косите са прибрани и покрити с воал. Върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс.
		Златен ритон, изработен като глава на амазонка със шлем. Върху двете страни на шлема са изобразени релефно фигурите на крилати сфинксове.
		Златен ритон, изработен като глава на амазонка. Косите са прибрани и покрити с воал. Върху шията е изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с фигурата на крилат сфинкс.