Началото на праисторическите изследвания се поставя през 40-те години на XX в. и се свързва с дейността на няколко поколения археолози. За посочения период, цялостно или сондажно, са проучени 25 многослойни обекта. Обектите "Ясатепе", кв."Университетски" - Пловдив, "Плоската могила", с. Златитрап, сел. могила "Разкопаница ", с. Маноле, праисторическото селище при с. Мулдава, както и енеолитен култов комплекс при с. Долнослав са сред най-значимите обекти на българската праистория.

Интензивната теренна работа е отлична база за изследване последователността и характеристиката на праисторическите култури, създадени по долината на р. Марица от началото на неолита до края на бронзовия век. Праисторическият фонд наброява голям брой експонати, които са класифицирани в следните колекции:

• Сечива за производство изработени от камък, кремък, кост, рог от елен
• Пластични изображения (антропоморфни и зооморфни) от мрамор, кост и глина
• Керамични съдове от неолита, халколита и бронзовата епоха
• Сечива от мед и бронз, и калъпи за отливането им
• Накити и амулети

Анотации

		Зооморфен съд на елен лопатар, Праисторическо селище при с. Мулдава, ранен неолит, края на VII хил. пр. Хр.
		Аскос - Антропоморфен съд, Енеолитен култов комплекс при с. Долнослав, късен енеолит, края на IV хил. пр. Хр.
		Лилиевиден ритуален съд, ранен енеолит, първа половина на IV хил. пр. Хр.
		Аскос, "Небеттепе", Пловдив, ранножелязна епоха
		Идол с инкрустирани очи, Енеолитен култов комплекс при с. Долнослав, късен енеолит, края на IV хил. пр. Хр.
		Остродънна чаша, Селищна могила при с. Юнаците, ранен бронз III, 2500 г. пр. Хр.
		Съдове от колективна находка, Пловдив, края на бронзовата и началото на желязната епоха, 1200 г. пр. Хр.
		Колективна находка от каменни оръдия на труда, случайна находка от с. Свобода, неолит, VI хил. пр. Хр.