Научни програми

ОТКРИХА УНИКАЛЕН ТРАКИЙСКИ ХРАМ с керемиден покрив и каменни архитрави от V в. пр. Хр.

Продължават археологическите проучвания на най-стария тракийски селищен център от класическата епоха (VІ – V в. пр. Хр.) край с. В. Левски, община Карлово, с ръководител ст. н. с. д-р К. Кисьов и н. с. Десислава Давидова от Регионален Археологически музей Пловдив. Финансирането на проучванията е осигурено от РАМ - Пловдив и съдействието на кмета на с. В. Левски Тодор Ботев. Експедицията е съсредоточила работата си в източната част на селищният център, чиято площ обхваща около 50 декара.

Разкрит е сектор от масивен крепостен зид с дължина 50 м, запазен на височина от 1 до 1,70 м и дебелина 2 м. Зидът е изграден от масивни каменни квадри и речни камъни споявани с калов разтвор и глина. Градежът е изпълнен в opus emplektum (опус емплектум), като основата е изградена от големи квадрови блокове от пясъчник, подреждани в предварително оформени в скалния терен темели.

На дълбочина 2,20 м под нивото на съвременния терен археолозите са открили през тази година основите на най-стария тракийски храм по нашите земи, датиращ от VІ – V в. пр. Хр.

Разкрит е неизвестен досега каменен обелиск с триъгълна форма и височина 1 м, който се е намирал в храмовата постройка. Самият храм е имал правоъгълна форма, изграден в основата от каменни квадри и дървена открита конструкция, която е била покрита с керемиден покрив от плоски и извити керемиди със значителни размери – 60 x 40 см. Тази строителна практика е използувана изключително рядко и се среща главно при сградите свързани с царската институция в древна Тракия. Според археолозите всички керемиди, както извитите, така и плоските са били покрити с златисто покритие.

Находките открити в проучените сектори на селищния център се състоят от месна тракийска керамика, вносни гръцки чернофигурни съдове и амфори за внос на вино от о-в Тасос и о-в Самос, различни по форма глинени тежести за вретено и вертикален стан, накити, стъклени мъниста и други.

Според ръководителят на проучванията ст. н. с. д-р К. Кисьов селищният тракийски център край с. В. Левски най-вероятно е бил административно и политическо средище на някой от най-ранните царе на одриското царство в край на VІ – началото на V в. пр. Хр., в който са живели и пътуващи гръцки майстори, често наемани от тракийските царе за строителство на гробници или укрепителни съоръжения. В древногръцката литература са спомената имената на 10 селищни центрове прилежащи на различни тракийски царе, които все още са неизвестни. Археолозите считат че са попаднали на единия от най-ранните тракийски селищни центрове с царска резиденция и храмова постройка към него.

Според древногръцките историци одриския цар Ситалк, за първи път през 431 г. пр. Хр.осъществява официални контакти с Атина. Многобройните вносни стоки открити при разкопките край с. В. Левски обаче сочат, че много преди времето на Ситалк някои от одриските царе от вътрешността на древна Тракия са подържали търговски и политически контакти с Атина и други древногръцки градове. Археолозите не могат все още да посочат името на този градски център и името на неговия основател, но се надяват да открият писмен декрет или посветителен надпис, който ще хвърли светлина върху разгадаването на все още малко познатата древната тракийска история.